Красота, изящество, феерия от форми и цветове, хармония. Удивително е как в един двайсет милионен град с бърз ритъм на живот и напрегнато ежедневие се чувства мекота, спокойствие и лекота. Това е факт, а отговор на въпроса, защо е така? И лесно ли е на хората на поддържат спокойните подредени отношения – това е друг по-дълъг разговор, който може би ще ни отговори на какво е чудото на не „бързо“ а светкавично развиващия се Китай. И тази непостижима за други страни скорост на качествена промяна, строителство, навлизане на най-новите световни технологии и всичко останало – е много добре обмислена и изпълнена. Но също така и творчески приложени с китайска специфика – тук разбирам още по-добре китайската мъдрост. През тези два три дни в Шанхай още по-ясно видях приложената на практика философия на управлението на страната. Тя е изразена дори и в мотото на Олимпийските игри – „един свят – една мечта“ и в мотото на ЕКСПО на 2010 „по-добър град, по-добър живот“.
Китайците казват, че трябва да се учим един от друг, от добрите постижения на другите, трябва да се стараем да разберем другите. Но това също е отделна много интересна и важна тема. Сега да се върнем на двете приказки. Древната – паркът Ю, това е жилищен комплекс от сгради, езера, градини, външни покрити коридори, беседки, алпинеуми, каменни дантели, много цветни риби във водата, извити покриви с майсторски древни скулптури. Цветя, храсти, дървета с красиви причудливи форми. Вървим по каменни мозайки, през каменни „врати“ с различни форми, които са като прозорец към следващата красива мини градина, изящни сгради. Изведнъж се озоваваме в голям двор, обграден с тричетири етажни сгради, със същото изящество на древната архитектура, без да нарушават общата хармония и стил. Едната страна е с издадена покрита площадка – това е сцена за театрални представления и музикални концерти. Това е типичната архитектура на традиционния китайски театър по известния днес вид е т.нар. Пекинска опера (дзинджю). Още една голяма интересна тема… Всъщност темите са много…
Китайската традиционна архитектура, китайски традиционни паркове и градини, китайската традиционна медицина, калиграфия, философия…спирам до тук, защото дори и самото изреждане на теми ще бъде много дълго.
Колкото и да ни ми се иска, трябва да излизаме вече от това вълшебно място.
След обяда се пренасяме с векове напред – в съвременен Шанхай. Обаче това е бъдеще за много други страни. Най-високата в Шанхай сграда – около 500м. Великолепна гледка от върха – модерен архитектурен пейзаж. Наслаждаваме се близо час. Влязохме на дневна светлина, излязохме на вечерни електрически светлини – различна красота. Фантастичен приказен пейзаж от бъдещето. Великолепната разходка с кораб, великолепни гледки – приказка от форми, светлини, изящество, красота. Много пъти повтарям думите хармония, красота, феерия, приказка, изящество, но какво да кажа друго, когато това са точните думи. За пореден път – удивлението, че огромни метални огледални сгради с геометрични форми са толкова красиви, изящни, ефирни, създават лекота, сякаш човек диша по-леко и се изпълва с вдъхновение.