УШУ – легенда и реалност, съществуваща повече от 5хил. години, която днес завладява света! Притегателната му сила е наистина зашеметяваща. И не защото броят на занимаващите се с УШУ в Китай – родината на този уникален феномен – е над 400 млн. души, а поради факта, че събуждащият се човешки дух е привлечен магнетично от космическата същност на УШУ. Според една легенда боговете го дали на хората, за да им посочат пътя към усъвършенстването. В земни измерения това са открития, творчество, натрупани знания и опит, обогатявани и предавани по традиция от Учител на ученик. Прочути имена и анонимни майстори, многобройни школи и стилове, подходящи за различни хора – това е УШУ.
Усъвършенстването се постига чрез Хармония, която цари в Космоса. С практикуването на УШУ човек достига постепенно хармония на тяло, психика, мисъл, дух. Хармония в Себе си, хармония с Природата, с Хората, с Космоса. Щом нещо е истинско, то е хармонично. Хармоничното е красиво. Китайските майстори на УШУ казват, че правилното е красиво и изящно.
В Китай УШУ е навсякъде – в училищата, в парковете, по улиците, на работните места, в домовете, в спортните зали, в медицината, в театъра, в киното. И разбира се там, където се е зародило – в легендарните манастири Шаолин, Удан, Емей и др. В уникалния в световната култура китайски традиционен театър, известен като „Пекинска опера”, наред с драматичното актьорско майсторство, пантомимата, пеенето, жонгльорството, акробатиката и работата с маски, актьорите задължително владеят УШУ. То е неотменно изразно средство – зрелищно и естетично. Всичко това се изучава прецизно в продължение на много години още от 4-5 год. възраст в специални театрални школи. Известният актьор, майстор на УШУ , сценарист и режисьор на филми Джеки Чан е завършил именно такава школа, бил е актьор в Пекинската опера и е типичен пример за една особеност: универсалността на азиатските майстори на бойни изкуства, които са изявени творци в духовната сфера – те са поети, художници, актьори. В резултат на усъвършенстването чрез бойните изкуства човек се изгражда като богата, разностранна и цялостна личност. Всъщност именно на китайската култура е свойствен цялостния подход към нещата. Всеизвестно е, че китайската култура от древността се разпространява в Япония, Корея, Виетнам и др. Там тя се трансформира в съответната национална култура, взаимодействайки си с местната. Например изкуството да се подреждат цветя, изкуството на чаената церемония, изкуството на парковете и градините, традиционната живопис, философията, медицината, писмеността и др. От богатството на древните и съвременни направления на УШУ в съответните страни се създават различни оригинални системи от семейството на бойните изкуства (нинджуцу, карате, айкидо, таекуон-до).
Частицата „До” на китайски е Дао, т.е. ПЪТ – път към съвършенството, към Космоса. Китайските монаси стават Учители, предаващи знанията без думи, „от сърце в сърце”, което запазва правилното разбиране и дълбочината на Ученията през вековете.
„Думите свършват, смисълът е безкраен” казват в Китай … Проблемът за принизяването и подмяната на ценностната система в бойните изкуства се отнася до нашето съвремие, когато т.нар. „източни бойни изкуства” излязоха извън границите на своите страни. Европейците са убедени, че всичко подлежи на обсъждане, и че истината непременно трябва да бъде общоизвестна и при това общодостъпна. Те рядко са способни да приемат възпитаваната от азиатските школи атмосфера на духовно общуване чрез неизказано разбиране и изтънчено проникване в същността на нещата. Европейците, разбира се , жадуват разяснения. Китайската система на обучение се основава не на предаване на знания, имащи предметно съдържание, а на похвати, подбуждащи ученика сам да осъзнае и преодолява границите на своето разбиране. Качеството на образованието се определя не от количеството на знания, а от силата на духа, от качеството на енергията, която е запечатана в стила (гун фу или кунг фу).
Нерядко съвременният неазиатец, без да се задълбочи в основата на тези изкуства – философиите на чан будизма, даосизма и конфуцианството, с един замах започва да диференцира аспектите на Ученията и да ги отделя като самостоятелни практики. Понякога решава, че много неща са излишни за „практическото приложение” и ги „изхвърля” без да се съобразява с подчертаното предупреждение на Учителите, че бойните изкуства са „път към усъвършенстване, а нямат примитивната цел „агресия”. В други случаи се прави опит да се учи цялостно, заедно с духовните практики от автентични източници, но изведнъж се решава, че е създаден по-ефикасен и по-кратък начин за успех. Успехът в случая се разбира като победа над противника в зала или уличен бой. Така се родиха гладиаторските бизнес-представи за бойните изкуства, нямащи нищо общо, дори противоречащи на същността и еволюционната цел на този Космически път към усъвършенстването. За тази категория „привърженици” на източните бойни изкуства ще припомня китайската поговорка, че „Властелин на света е не този, който победи другите, а този, който победи себе си”.
УШУ (воинско изкуство) и магията на този израз създават доста драматизъм извън Азия. Толкова възторзи, толкова възхищение, толкова копнеж в душите да се постигне тази легендарна „Форма и Дух”. И толкова разочарования! Защото, за да се реализира романтиката на мечтата, е необходимо да побеждаваш себе си ежедневно, което често е тежко и непосилно за европейската ни същност, на която липсват традициите на вътрешното усъвършенстване. И все пак от дълбините на душите на много хора започва да вибрира стремежът към духовност, необясним само с ежедневната логика.
Наистина, живеем в период, в който голяма част от света е загубил опора, хората са психически неуравновесени, заплашени от болести. От дисхармония, от екологични катастрофи и агресия. Но Човекът започна да разбира, че натрупването на материалното не е в Хармония с Духа и потърси хармонията отново там, където е тя – вътре в себе си. За мнозина източните психофизически системи стават откритие, опора и път. Изумително е колко често дори децата проникват в дълбочините на философията, естетиката и етиката на УШУ и гениално се аргументират за своите предпочитания към него – „Харесва ни, защото е природно, не си служи с изкуствени средства при усъвършенстването си този, който го изучава.” Децата са много мъдри. Защото време е да разберем, че цялото богатство и дълбочина на Ученията, психофизическите и духовни практики ще се открият пред нас когато прозрем, че смисълът е да се овладее единственото богатство на Човека – самият той.
Из „Принципите на УШУ” (19в.):
*Умей да избягваш, да изчезваш
*Умей да настъпваш
*Умей да бъдеш мек и твърд
*Бъди непоклатим като планина, неизчерпаем като Небето и Земята Непостижим като действието на Стихиите, преизпълнен от всичко като кладенеца на Мирозданието, безбрежен като четирите морета, просветлен като всички Светила!